Вече ми идеше да се откажа от наблюдението (мина повече от час),но си напомних, че приборите на масата бяха три и, рано или късно, гостенинът трябваше да си ходи: стига това да не е някоя запазена бабичка...  Абсолютно бях сигурен, че...

    -  Той е болен, на легло.  Аз го наглеждам.
   "Ново двайсе!  Ами масата?"  -  прещракаха ми "зъбчатките".
   -  Може ли да  го видя?  -  попитах учтиво.