- Идваш ли? - обърнах се към Теодора, която стана от мястото си  и  отвори вратата.
   - Ами ако не пуша? - погледна ме тя питащо.
   - Тогава ще се радвам ако ме изслушаш.

   - Като ви погледна в очите, не виждам нищо друго освен студенина и блясък, а устните ви... сякаш танцуват ламбада. Или, може би, румба. Просто са загадъчни, топли, някак южни. Ъгълчетата им са игриви, по детски закачливи и палави.
   -...