В момента бе малко след 17 часа и аз тръгнах към центъра на града, където живееше момичето, с което напоследък спях през повечето нощи. Тя се казваше таня (средна на ръст, но с красиви овални гърди) и ако късметът не и изневереше както миналата година, през тази, трябваще да завърши средното си образование като... стругарка. Познахте - учеше в СПТУ по машиностроене. Само не ми казвайте, че в подобни училища е лесно, иш даже фасулско да си вземеш дипломата! Вярно е, че беше така, но допреди известно време имаше класации и съревнования между училищата за успеваемост и 100% преминаване на учениците в по-горния клас, докато този род неща днес стоят значително по-различно. Появиха се всякакви по калибър "паращутисти" и узурпераха ключовите вакантни места, като на педагозите с дългогодишен стаж им възложиха да се  занимават с гаменчетата от паралелките с умствуно изостанали деца, защото - видите ли - те имали нужния квалифициран опит...
  
   Изкачих бавно стъпалата на блока, в който живееше таня и положих внимателно полупразния сак на пода. В него имаше чифт маратонки, няколко ризи и фланелки, две стъклени чаши и една порцеланова чиния, които специално бях задигнал от родния си дом. И без друго не разполагах кой знае с каква значителна сума пари, та си рекох, че всяко спестено левче за евентуалните неизбежни разходи ще да ми е от полза.
   Почуках моя сигнал. След малко вратата се товори.
   - Хей, Писанчо! - възкликна радостно Таня и ме целуна по устните. - Имахме ли уговорена среща?
   - Здравей - отвърнах на поздрава и, вдигайки сака си. - Пак забравяш, аз не съм телевизионен техник. Не съм и водопроводчик...
   - Добре, добре - гушна се тя в мен, - не се сърди.  Знаеш, че не го правя нарочно, нали?
   - Да, знам. Къде да оставя това?
   - Сакът ли? Ами сложи го засега в гардероба. Отиваш ли някъде?
   - Така излиза.
   - Така се налага, искаш да кажеш.
   - Мола те, не ми поправяй граматиката, че и без това ми е кипнало канчето.
   - Миличкият ми. И кой злодей има наглостта да те ядоса?
   - Кой, кой! Много добре знаеш, че на това е способен единствено баща ми. Хиляди пъти съм ти казвал, че иска да ме жени. Да съм му доведял булка, та и той да видел внучета.