Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2009 15:10 - ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ
Автор: kens Категория: Изкуство   
Прочетен: 457 Коментари: 0 Гласове:
0



   - Виж ти, и в наше време ставали чудеса! - възкликнах изумен, безуспешно опитвайки се да контролирам слюнката си.    - Няма ли да си обуеш поне панталоните?
   - Панталоните ли? - попитах раздразнено като човек комуто насилствено са извадили ръката от делвата с жълтици (при това - с разтворени пръсти). Не, ще си сложа само слиповете.    - Мило другарче, заповяай на вкусна закуска - подкани ме Таня, постаняйки ножа на масата..
   - Ето ме, готов за дела и документи.
   - Нарежи всичко  необходимо щом си готов, а аз ще измисля отнякъде две чаши.
   - Гълъбче, що за жаргон е този: пилотски  или утвърден от патентното бюро?
   - Как "пилотски"?
   - Ами така. Пилотски означава нов, експериментален модел. Разбираш ли?
   - А-ха. Светва ми.
   - Ето пак.
   - Но писе, тези изрази-идиоми са масово разпространено явление и е много трудно да се каже с абсолютна точност коя обществена група или прослойка ги е използвала във вербалния си речник за пръв път.
   - Сега пък говориш като висшистка.
   - Ии пък. Заяждаш се! Винаги когато си решил дъ вършиш нещо щуро, се заяждаш.  Дори не  ми каза за къде си се запътил!
   - Така ли? Не бях забелязал. Как искаш сандвича: с масло или без?
   - Измъкваш се - значи сериозно си решил.
   - Да, мила. Точно така, измъквам се от това миниатюрно градче, максимално ухаещо на скука. Подай ми чашите, ако обичаш.
   Таня като че ли се стресна от молбата ми, защото до този момент стоеше права до масата с по една водна чаша в двете ръце.  Та дотолкова се беше вглъбила в разговора ни, че неговото рязко прекъсване я свари неподготвена за това (не)нормално стечение на обстоятелствата.
   - Но, Венци, нима ме оставяш сама?
   - Но, Венци, нима ме оставяш сама? - влязох в ролята на ехо.
   - Знам, че звучи глупаво, но ти много добре знаешу, че аз винаги съм те обичала.
   - Да, типажа, това което представлявах външно.
   - Не е така! Вярно е, че се влюбих във външността ти, но впоследствие те обикнах целия.
   - Сърцето ми никога не успя да ти предостави това, на коетоса способни автомобилът и камионът, нали? Признай си.
   - Харесвам скоростите! Винаги съм ги харесвала, знаеш това.
   - Плюс шофьорите - допълних "картинката".
   - Недей така. Това е друго нещо и то няма нищо общо с любовта, която изпигвам към теб.
   - И аз те обичам, но трябва да сме на чисто, трябва да сме наясно, че това не е голямата Любов. Не е тандемът, не е кентавърът, не е окръжността с двете капки и, накрая, не е оазисът, който и двамата търсим, а просто един намерен кладенец насред пустинята.
   - Не те разбрах напълно, но се надявам, че някой слънчев ден, ние пак ще сме заедно и ще се обичаме.
   - Да, пак ще бъдем жадни.
   - Какво?
   - Нищо. Да пием за това! - вдигнах първия тост и шумно целунах Таня по устните.  - Наздраве!
   - Наздраве! - изгука  тя.
   Чашите бодро издранчаха. Те също знаеха, че Шоуто ще продължи... дълго-дълго... и без Фреди Меркюри...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kens
Категория: Изкуство
Прочетен: 354907
Постинги: 443
Коментари: 101
Гласове: 617
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031