След като се нахранихме, почистихме масата и легнахме един до друг върху скърцащото от време на време легло.
   -  Знаех, че така ще стане - тихо прошепна Таня. - Прекалено много те исках за себе си и, ето, че те изгубих.  Знам, виновна съм. - аз обезсмислих нашата връзка. Ти беше прекалено добър с мене. Дори когато те вбесявах, никога не посегна да ме удариш. Бях лоша, гонех те от квартирата, а после тичах да те върна, защото чувствах, че все още си ми нужен.  Мислех, че мога без теб, а в кризистните моменти винаги се оказваше точно обратното. Вярвах, че съм силна  и в това бе моята грешка и слабост.  Когато вместо да продължа да вярвам сляпо в себе си, повярвах в теб, нещата се нормализираха, връзката ни се заздрави, но... ти вече не ме обичаше. Не и така, както в първите няколко месеца на нашата луда връзка. Тогава ти не знаеше, че съм почти девствена, че съм жадна за секс. Вярно е, че братовчед ти разкъса химената ми, но това бе и всичко, което му позволих. Не му дадох нищо повече. Той щеше да полудее, но аз просто не го обичах. Харесвах го, но вече бях влюбена в теб. Помниш ли онази нощ, в която той дойде до квартирата, измъкна те от леглото ми и те заведе до тях, уж за да му помогнеш нещо за колата. Беше дотолкова озверял, че смяташе да те набие с помощта на трима от своите бивши аскерлии, които него ден му бяха дошли на гости. На следващия ден, братовчед тими се стори толкова жалък и слаб, та се запитах: това ли бе момчето, заради което бях направила опит за самоубийство? ТОВА ЛИ? После дълго време се смях. Мислех, че полудявам. А колкото до шофьорите, тяхоното появяване беше неизбежно с оглед на твоя отказ за женитба. Мислех, че мога да те направя щастлив. Смятах, че ни е добре заедно и не исках да кроя планове за бъдещето; аз живеех ДНЕС
   - Ден за ден - не се стърпях да не вметна забележката си.
   - Дори така да е! Нима щастието е нещо лошо? Не се ли съобразявах достатъчно дълго с вашите градски норми на поведение? Селянка съм - и какво от това? Не бях ли пчеличката Мая в продължение на 7 безкрайно дълги  години? Ще ме извиняваш, но и ти да беше на моето място, щеше да вършиш почти същото, което вършех и аз. Не беше ли именно ти този, който ме научи, че "сън спомен не прави". Не беше ли?
   - М-даа - усмихнах се многозначително.
   - Ах,  ти, мошеннико! Ето, че пак се измъкваш!
   - Нощта е пред нас - изфилософствах мъдро аз и дръпнах пердетата,   за да лиша от възможността да се включат към нашата оргия воаьорите от отсрещния жилищен блок...