Постинг
27.11.2009 09:24 -
ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ
Удоволствеето от тази бяла нощ бе наистина някак по-особено. Тъй като и двамата нямахме предразсъдъци, любовната ни игра не страдаше от липса на въображение и изненадващи обрати. Много от момичетата, с които имах интимни връзки, успяваха напълно да ме задоволят физически, но нито едно от тях не можеше да ми достави подобно сексуално удоволствие и наслада, че дори след третия си оргазъм да се чувствам бодър и тръпнещ от желание, сякаш до този момент сме яли само пасти!
Понятие си нямам какво мислят другите мъже за половинките си, но лично аз винаги се ръководех от максимата: "Не си заслужава да забърсваш гадже, което не смята да те забърсва.". Стигнах до това прозрение в казармата. След това, винаги го следвах, въпрреки няколкото последвали фала, които го затвърдиха като правило...
Навън се развиделяваше. Целунах кротко спящата Таня по рамото и затворих очи.
Със събуждането, сънят се самоунищожи - анхилира във времето и пространството. Рядко си спомнях сънищата, а и не виждах за какво си струва да ги помня. Не бях маниак на тема гадания, не бях и специалист на тема тълкувания. Оставаше ми само едно: да продължавам да не им обръщам внимание. Признавам, че сънищата са една от загадките на живота, но съм и горд с факта, че поне аз не спекулирам с тяхната загадъчност.
Таня бе излязла. Възглавницата от нейната страна приятно ухаеше на парфюм. Бавно и продължително вдъхнах нейния мирис, за да мога да кажа после пред себе си, че връзката ни принадлежи на миналото, че всъщност точно така е трябвало да стане. Този род междуличностни развръзки предразполагаха към най-малко конфликти и запазваха в най-голяма степен цялостта на мисълта за другия и отношението към неизбежното пре една любовна връзка.
Станах бавно от леглото. Протягах се дълго. После раздвижих крайниците си като внимавах да не съборя или счупя нещо, тйъ като таванската стаичка бе значително тясна за фитнес зала. Взех оставената по средата на масата бележка и я прочетох:
"Знаеш къде да оставиш ключа. Целувки: Таня".
Едно стандартно, лишено от емоции напомняне - нищо повече. Това значеше, че бях прав в преценките си за "моето" момиче, на което явно му се живееше на воля, далеч от родители и тъпи съселяни.
"Живей и остави другите да живеят" - обичам го това (човешко) правило!
+ + +
Понятие си нямам какво мислят другите мъже за половинките си, но лично аз винаги се ръководех от максимата: "Не си заслужава да забърсваш гадже, което не смята да те забърсва.". Стигнах до това прозрение в казармата. След това, винаги го следвах, въпрреки няколкото последвали фала, които го затвърдиха като правило...
Навън се развиделяваше. Целунах кротко спящата Таня по рамото и затворих очи.
Със събуждането, сънят се самоунищожи - анхилира във времето и пространството. Рядко си спомнях сънищата, а и не виждах за какво си струва да ги помня. Не бях маниак на тема гадания, не бях и специалист на тема тълкувания. Оставаше ми само едно: да продължавам да не им обръщам внимание. Признавам, че сънищата са една от загадките на живота, но съм и горд с факта, че поне аз не спекулирам с тяхната загадъчност.
Таня бе излязла. Възглавницата от нейната страна приятно ухаеше на парфюм. Бавно и продължително вдъхнах нейния мирис, за да мога да кажа после пред себе си, че връзката ни принадлежи на миналото, че всъщност точно така е трябвало да стане. Този род междуличностни развръзки предразполагаха към най-малко конфликти и запазваха в най-голяма степен цялостта на мисълта за другия и отношението към неизбежното пре една любовна връзка.
Станах бавно от леглото. Протягах се дълго. После раздвижих крайниците си като внимавах да не съборя или счупя нещо, тйъ като таванската стаичка бе значително тясна за фитнес зала. Взех оставената по средата на масата бележка и я прочетох:
"Знаеш къде да оставиш ключа. Целувки: Таня".
Едно стандартно, лишено от емоции напомняне - нищо повече. Това значеше, че бях прав в преценките си за "моето" момиче, на което явно му се живееше на воля, далеч от родители и тъпи съселяни.
"Живей и остави другите да живеят" - обичам го това (човешко) правило!
+ + +
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене