ВТОРА ГЛАВА



"Влюбената жена не се бои от ада - тя съвсем не иска да иде в рая."
Анатол Франс
 
   Неусетно се бяха изтърколили три месеца. Слънцето грееше все по-ярко! Плажът отвори врати, но нямаше тълпи от клиенти. Летовниците бяха малко, а чужденците - направо кът. Тезие факти не ме вълнуваха кой знае колко, защото в момента, върху рецепторите си за възприятие на дейстивителността, бях сложил не попивателна хартия, а огледало. Лято бе все пак. Трябваше да почивам, да се веселя, да релаксирам с вярата,  че не всичко е изгубено, че тепърва ще започна да изживявам доброто сметло бъдеще...
   Бях успял да намеря квартира още в деня на пристигането си , та не ми се наложи да безпокоя леля или някой от тукашните аскерлии. Таванската стая бе напълно сносна и се намираше близо до ОБРАЗЦОВ ДОМ. Общо-взето около центъра, напълно задоволително за провинциалистче като мен. Хазяинът, пенсионер, също беше сносен тип: дори ме почерпи с чаша ракия по случай случая. (Това май че беше тафтология, но както и да е.) Виж, докато намеря работа, загубих 5 дена. Протърках си подметките, но си струваше. Бях добър заварчик-професионалист, а всички нови магазини, блокове и гаражи  днес се нуждаеха от красиви железни решетки!  Строителният предприемач, в чиято фирма бях нает на работа, се оказа градски. Познавахме се бегло. Близо 4-годишният ми стаж  в завода за цистерни явно бе достатъчен като гарант за ефикасността на работата ми. Е, не ми се размина без да заваря нещо пред очите му и направя всички познати шевове и видове заварки ала това си беше в реда на нещата.