В момента се излежавах на плажа и флиртувах със следобедното слънце. То ме галеше, топлеше и зачервяваше досаднобялата ми кожа, а аз му говорех нежни думи...
   През месец май очаквах да ми се обади Таня, като се надявах да ме покани на  абитуриентския си бал, но тя или не беше получила писмото ми (с новия адрес) или пък бе взела твърде присърце раздялата ни и сега просто не искаше отново да се събираме, за да се разделим на следващия ден.  Преглътнах го - не ми беше за пръв път. На баща ми не се обадих, не се свързах и с малкото приятели от родното градче. Мислех да ги изненадам през празничните дни срещу Нова година.
   Поне пет-шест пъти ( в различни дни) звънях на Теодора, но телефонът все даваше свободно. Навярно това е прокоба, казах си аз и повече не правих опити да се свързвам с нея, за да взема (поне) обещаната книга. С течение на времето забравих за изживяното видение, но при спомена за Теодора, винаги се сещах и за него. Оттогава насам нищо пророческо не ми се случи, ала вече осезаемо чувствах как сънищата ми излизат от безметежното си съществуване на какавиди и се превръщат във вълшебни пеперуди. Аморфните видения на сън се превърнаха в живи, цветни картини, които не забравях заедно със събуждането си. Веднъж дори се опитах да нарисувам един от тези нови сънища, но освен няколкото ефектни, импулсивни щриха, като цяло, картината бе празна. Липсваше композицията, тоналноста, играта на светлосенките. Тя беше бездушна - усещах го отвътре. Чувствах я като гол череп, върху който дете е изпробвало яркостта на боичките си с помощта на пръстите. Признавам, беше ми интересно, но не така  рисувах, не това ми харесваше да рисувам. От малък бях пленен от поп-арта. Имаше дни, в които прерисувах по две или три списания с комикси. Обожавах разказите в картинки!  Любимите ми екстремни пози на Рахан и доктор Джустич, пренасях на четвърт картон.  По едно време колекцията ми от  подобни цветни плакати наброяваше близо 100. Преди да вляза в казармата, ги раздадох на приятели и познати. Оставих си само два. Сега и двата бяха закачени на стената в квартирата ми. Не, не ми навяваха носталгични спомени - просто ми харесваха.