Постинг
06.12.2009 13:53 -
ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ
- Какво правиш тука?
Бях си затворил очите и не виждах кой ми го задава този болезнено тъп въпрос, но преди да ги отворя, вече знаех, че това може да бъде само Деян-Сливата: единственият ми съученик, който така и не можа да си научи прякора или поне с нищо не нипоказа, че знае какво е "дребно, зелено и кисело". Той беше един от фукльовците на класа и заслужено носеше прозвището Джанката. Само между нас, ние го наричахме Сливата, защото влагахме в това понятие жаргоновото обръщение към лека жена и, по-точно, към нейния полов орган. И наистина, през повечето време, Деян изглеждаше като жадна за сек "слива".
- Оо, Джани, ти ли си това? - престорих се на приятно изненадан от случайната ни среща. - Отдавна ли си на плажа или сега пристигащ2
- Здравей - подаде ми той меката си ръка на счетоводител и клекна до мен. - Кацнахме с Мерджана преди час. Аз съм с две гаджета: кандидат-студентки. Ходихме до ВИНС-а, но моят човек го нямаше, та си рекохме да вземем по една баня.
- Умно - насърчих го да продължи словоизлеянието си.
- Нали знаеш каква скука е в нашето градче.
- На мен ли го казваш?!
- Слушай, ти наистина ли се изнесе завинаги?
- Съмняваш ли се?
- Не, но се говори, че си го направил напук на баща си.
- Нормално е да се говори какво ли не. Лошият - това съм аз, признавам.
- Мадамите сигурно са се притеснили. Всъщност, щях да взема безалкохолно когато те видях.
- Ами да го вземем тогаво - вклиних се неусетно.
- искаш ли да се присъединиш към нас?
- Вашата компания е чест за мен - направих си двойна гаргара, без да дам на сливата да се усети. - Само да си взема хавлията.
С по една бутилка кола в ръцете, ние доближиме до две крехки създания, които в този момент лежаха по корем върху хавайските си хавлиени пейзажи. В гръб бяха почти еднакви с преятни наглед ханшове. Дупетата им бяха стегнати и лъскави без грам излишна мазнинка. Шарените им бански костюми по-скоро предизвикваха погледите (и въображението!) на силния пол,отколкото да скрият нещо от физическата им красота. Едната беше изрусена, а другата - кестенява. Деян се доближи до русата и потърка с дъното на леденостудената бутилка леко зачервения и гръб.
- Оо, Джани, ти ли си това? - престорих се на приятно изненадан от случайната ни среща. - Отдавна ли си на плажа или сега пристигащ2
- Здравей - подаде ми той меката си ръка на счетоводител и клекна до мен. - Кацнахме с Мерджана преди час. Аз съм с две гаджета: кандидат-студентки. Ходихме до ВИНС-а, но моят човек го нямаше, та си рекохме да вземем по една баня.
- Умно - насърчих го да продължи словоизлеянието си.
- Нали знаеш каква скука е в нашето градче.
- На мен ли го казваш?!
- Слушай, ти наистина ли се изнесе завинаги?
- Съмняваш ли се?
- Не, но се говори, че си го направил напук на баща си.
- Нормално е да се говори какво ли не. Лошият - това съм аз, признавам.
- Мадамите сигурно са се притеснили. Всъщност, щях да взема безалкохолно когато те видях.
- Ами да го вземем тогаво - вклиних се неусетно.
- искаш ли да се присъединиш към нас?
- Вашата компания е чест за мен - направих си двойна гаргара, без да дам на сливата да се усети. - Само да си взема хавлията.
С по една бутилка кола в ръцете, ние доближиме до две крехки създания, които в този момент лежаха по корем върху хавайските си хавлиени пейзажи. В гръб бяха почти еднакви с преятни наглед ханшове. Дупетата им бяха стегнати и лъскави без грам излишна мазнинка. Шарените им бански костюми по-скоро предизвикваха погледите (и въображението!) на силния пол,отколкото да скрият нещо от физическата им красота. Едната беше изрусена, а другата - кестенява. Деян се доближи до русата и потърка с дъното на леденостудената бутилка леко зачервения и гръб.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.