Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2009 15:12 - ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ
Автор: kens Категория: Изкуство   
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
1



    - Изненада - разлигави се като медуза той.
   - Ох ! Джеки! - изписка блондинката, видяла лицето на нахалника. - Стресна ме.
   - Ето го и безалкохолното.
   - Мерси.  Къде се изгуби?
   - Срещнах едно аверче, бивш съученик.  Казва се  Венци.  Запознайте се.     През това време кестенявото момиче също се беше надигнало на лакът и с едната ръка си правеше козирка над очите, за да може да види кой ли пък е този с "тигровата" хавлия. Опитах се да я погледна в очите, но погледът ми издайнически се плъзна надолу,  надолу... Усмихнах се.  С усилие, присъщо на щангист, погледнах към русата мадама (която безусловно биха я приели във всяко едно кабаре или нощен бар) и се представих с пълното си име:
   -  Венцислав. Приятно ми е да се запознаем.
   - Валя. На мен също.
   След като се здрависахме, протегнах десницата си към кестенявото девойче, чиито лицеви страни бяха правилни, добре поддържани и почти без никакъв грим за разлика от русокосата, чието лице бе едновременно аристократично и перверзно....
   - Приятно ми е. Венци - повторих своето кредо.
   - Мирела - изгука "кестенчето".
   (Как да не я оприлича на кестен като имаше гладка, шоколадова кожа и твърди, еластични мускули, КАК?)
   - Чакайте, чакайте. Ама, разбира се, сетих се откъде ви познавам. Виждал съм ви по телевизията. Нали? Мирела Иванова, гимнастичката. Прав ли съм?
   - Улучихте в десятката - усмихна се мило тя и полекичка си измъкна пръстите от дланта ми, в която временно ги бях опандизил.
   - Харесваше  ми как играехте, композициите ви бяха блестящи? СКигурно сте имали много добър хореограф?
  - Ласкаете ме, но ви благодаря за хубавите думи.
  - Не, вие ме ласкаете. За мен е удоволствие и чест да ви срещна на живо - от плът и кръв. Окончателно ли взехте решение да напуснете спортната гимнастика? Мислех, че това се прави само в краен случай, само когато това наистина е неизбежно.
   - Моят случай е именнно такъв. Строшени кости, разтеглени сухожилия, стотици травми. Но всичко това е само минало, някакъв абсурден мазохистичен спомен, който завинаги погреба ЦЕЛТА ми.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kens
Категория: Изкуство
Прочетен: 362495
Постинги: 443
Коментари: 101
Гласове: 618
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930