- Прави са.
   - Знам. Искаш ли да се обзаложим?
   - За какво?
   - Ако аз изляза първа на брега, ти ще ме заведеш на "Астория".  Ако ти...
   - Не, почакай.  Ако ти спечелиш, аз ви водя и тримата на "Астория". Ако аз спечеля, вие тримата водите мен. Така става ли?
   - Окей.
   - Готова ли си? Старт!    Така и не разбрах аз ли плувах бавно или тя бързо, но фактът беше неоспороми: тя спечели.
   Задъхани и възбудени от надпреварата, ние се отпуснахме върху хавлиените кърпи. Едва нормализирал дишането си, аз импровизирах тост с бутилка кока-кола:
  - За "Астория"!
   - За Победата! - добави тя.
   - За победителите - не се сдържах, предчувствайки завихрящия се купон.
    Тя отпи жадно. Струйка от кехлибарената течност се плъзна надолу към брадичката и. Тя извади чевръсто "змийското" си езиче и капките полетяха към бездънната паст, наречена гърло. Буквално бях хипнотизиран! От нея, вълшебството струеше без задръжки. Каквото и да направеше, то носеше щемпела на безупречната грация.
   Към нас, с всички сили, тичаше Деян. Краката му трепереха.
   - Валя! - изхриптя той. - Не е ли при вас, не я ли видяхте?
   - Не, мислех, че сте заедно - отвърна му Мирела.
   - Загубих я.  Няма я. Разбираш ли? Няма я никъде, НИКЪДЕ!
   Аз рязко станах, въздъхнах театрално и пак седнах.
   - Какво ти става? - недоумяващо ме попита "сливата".
   - Спокойно - смъмрих го, сбръчквайки вежди и посочих с палец зад нас.
   - Мила! - възкликна спонтанно така нареченият Джеки, видял възлюбената си  цяла-целиничка на два метра от себе си. - Къде беше?
   - На душовете. Защо? - попита недоумяващо тя, разрошвайки с пръсти русите си кичури.
   - Безпокоях се за теб. Не забелязах кога излезе от морето. Помислих си...
   - Какво? Най-лошото ли? - шеговито го цунка по носа тя и виждайки колко измъчена физиономия е направил, впи устни в неговите докато не го остави без дъх.