- Сега по-добре ли си? - попитах Деян, изземвайки това право от гаджето му.
   - Чувствително - въздъхна той след като се отделиха един от друг.
   - А знаете ли, че докато вие се губехте и намирахте, без да напускате плажа, ние с Мирела се хванахме на бас и сега не ми остава нищо друго освен официално да ви поканя на дискотека "Астория".
   - На Златните ли? - попита ме Валя.
   -Да.    - Ами не знам.  Тази вечер трябваше да се приберем у дома. Мирела е гостенка на Валя, но...  родителите  ти ще ни чакат - смутолеви Джанката, обръщайки се към русата си половинка,  която навири нос и каза:
   - За подобни случаи е измислен телефонът! Миме, що за бас беше това?
   - По надплуване.
   - И ти спечели? Браво на тебе! Значи Венци черпи тая вечер. Добре, но първо ще звъннем на нашите от Фестивалния и от там - право на "Астория". С куверти ли е?
   - Това няма значение - артистично жестикулирах с ръце. - Само че първо предлагам да хапнем нещо солидно, което да успее да  се противопостави на евентуалното алкохолно натравяне.
   - Аз пия само шампанско!  - опита  да се презастрахова блондинката... като пропусна уточняването на чашките.
   - Къде наблизо предлагат рибни деликатеси? - попита ме Мирела.
   - Можем да хапнем в "Морско око", тъкмо е близо до Фестивалния комплекс.
   - Тръгваме ли? - попита всички ни "главнокомандващия" и с два пръста си вдигна хавлията от пясъка.
 
   На вечерята, научих още любопитни подробности от  частния живот на Мирела, като междувременно бях принуден (от моето его) да кажа, че си изкарвам прехраната с рисуване на картини, които продавам из морските курорти. Не знам дали  всички ми повярваха, но почти веднага слез изявлението ми, бях настъпан на два пъти под масата. Като изключим това, всичко протече по план-график. Сметката плати жадната за овации "жаба"...
   Родителското  ядро бе усмирено посредством гениалното изобретение на Бел и сложено да спи в плетена кошница. Приятни и адекватни сънища...