Постинг
13.12.2009 16:40 -
ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ
Ако Деян умееше да върши нещо както трябва, това очевидно беше шофирането на лек автомобил. Мерцедесът легеше по пътя - мощен и стабилен. Вятърът се завихряше в полуотворените стъкла, а момичетата пушеха. Току-що ги бях почерпил с по една 100 мм. Кемъл и разсеяно (разсеяно ли казах?) галех с пръсти разкошната коса на шоколадовата принцеса, коятопо едно време рязко се извърна и захапа показалеца ми. Едва се сдържах да не изкрещя от болка! Облекчението дойде със засмукването на същия този препатил пръст, имащ късмета и удоволствието да бъде смукан до припадък....
Пред дискотеката имаше тълпа от жадни за емоции младежи. Паркирахме и излязохме от колата. Здлачът бе обгърнал всичко с полупрозрачната си виолетова мантия. Около уличните лампи кръжаха пеперуди и еднодневки. Чакащите разговаряха на висок тон, наподобаващ шума на лошо настроена радиостанция.
Внимателно прихванах Мирела през кръстта, а тя ме погледна в очите и безмълвно ми благодари. Пробихме си път до къдравото бодигардче, което раздаваше кувертите. То ме позна и каза:
- Здрасти, готин. Ето вашите куверти.
- Как си, Мите? Върви ли бизнеса? - попитах го, поемайки ефектно оформените куверти, чието място заеха 10 соцбанкноти с номинална стойност от 20 лева.
- Бутаме я някак си. Ти къде се губиш? Отдавна не съм те мяркал.
- А тук съм си - свойски му смигнах аз, пропускайки Мирела пред себе си. - Това са мои много добри приятеби.
- Номер 7 е ващата маса.
- Добър избор - потупах го по рамото и кимнах на Деян да ни последват.
Все още беше около 21 часа и не всички маси бяха заети. Дансингът пустееше, осветен от десетки цветни крушки, а огледалният глобус мудно се въртеше над него.
- Разполагайте се удобно - подканих всички след като наобиколихме маса номер 7. - След малко се връщам. Само да се видя с бармана - поясних и взех табелката RESERVE.
- Хелоу, Джордж - стиснах лапата на едрия барман.
- Майн брадър, радвам се да те видя здрав и прав! Добра стока - кимна към масата ни той.
Пред дискотеката имаше тълпа от жадни за емоции младежи. Паркирахме и излязохме от колата. Здлачът бе обгърнал всичко с полупрозрачната си виолетова мантия. Около уличните лампи кръжаха пеперуди и еднодневки. Чакащите разговаряха на висок тон, наподобаващ шума на лошо настроена радиостанция.
Внимателно прихванах Мирела през кръстта, а тя ме погледна в очите и безмълвно ми благодари. Пробихме си път до къдравото бодигардче, което раздаваше кувертите. То ме позна и каза:
- Здрасти, готин. Ето вашите куверти.
- Как си, Мите? Върви ли бизнеса? - попитах го, поемайки ефектно оформените куверти, чието място заеха 10 соцбанкноти с номинална стойност от 20 лева.
- Бутаме я някак си. Ти къде се губиш? Отдавна не съм те мяркал.
- А тук съм си - свойски му смигнах аз, пропускайки Мирела пред себе си. - Това са мои много добри приятеби.
- Номер 7 е ващата маса.
- Добър избор - потупах го по рамото и кимнах на Деян да ни последват.
Все още беше около 21 часа и не всички маси бяха заети. Дансингът пустееше, осветен от десетки цветни крушки, а огледалният глобус мудно се въртеше над него.
- Разполагайте се удобно - подканих всички след като наобиколихме маса номер 7. - След малко се връщам. Само да се видя с бармана - поясних и взех табелката RESERVE.
- Хелоу, Джордж - стиснах лапата на едрия барман.
- Майн брадър, радвам се да те видя здрав и прав! Добра стока - кимна към масата ни той.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене