Имаше впредвид момичетата, разбира се.  Можеше да устои на всичко, но не и пред безупречното женско тяло. Познавахме се от два месеца, а ми се струваше... сещате се какво. Той пръв захочна да се обръща към мен с "брат ми".  Запознахме се в едно от крайбрежните заведения - "Фарчето". Там той направи скандал, ааз имах неблагоразумието и смелостта да го защитя. Последното му гадже беше лапнало по по някакъв новобогаташ, който насъска срещу него "горилата" си. На ръст бяха еднакви, ала всичко свърши за броени секунди. Професионализмът си каза тежката, съкрушително дума!  Все още не знам защо се намесих тогава, но нуждата да го сторя се оказа по-силна от здравия разум. Не ми оставаше нищо друго, освен, веднъж намесил се,  да придружа почти непознатия мъж до дома му. Там той ми каза, че е барман в "Астория" и, че всички момичета, рано или късно, са го напускали. За да му вдъхна кураж, казах че и с мене е така. "Значи сме от един и същ карас" - каза той, пояснявайки ми теорията на писателя Вонегът, без да ме попита дали я знам. (Не я знаех.)
   - Оценявам вкуса ти, Джорджи,  обаче кестенчето пари!
   - Кой тук говори за кестенявата? Вярно е, изглежда вкусна като течен шоколад, но аз предпочитам здравите зъби.  ТЕ омъжени ли са? - погледна ме за миг хипнотизирания брат и отново започна да пие с очи русата топ-гърл, потропвайки нервно с връхчетата на пръстите си по бар-плота.
   "Карас", мина ми през ума, след което казах своето твърдо:
   - Да.
   Отново извърших нещо без да се замислям. ( А може би така беше по-добре? Може би точно това беше Съдбата?)
   - Наистина ли?  Жалко - спря да барабани Джордж и веднага се зае да приготвя поръчаните питиета. - Няма ли никакъв начин? - изстреля последния си патрон брат ми.
   - Не, не и тази вечер.
   - Цар си! -  смигна ми авера... сякаш му бях обещал след час  да му я вкарам в леглото.
   - Не скучаете, нали? - върнах се при компанията.
  -  Шик е ! - констатира Валя.
   - Ще има ли програма? - попита ме Мирела.
    -  Разбира се, че ще има! - отговори и вместо мен навлажнената "слива". - Нали затова са кувертите.
   Не бях съвсем сигурен, но ми се стори, че "шоколадчето" се нацупи. Явно имаше вкус момичето и правеше разлика от кич и мода, от слонова кост и пластмаса, от пари и валута.