Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2009 15:19 - ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ
Автор: kens Категория: Изкуство   
Прочетен: 516 Коментари: 0 Гласове:
0



   След като отпратихме сервитьорката с направената солидна поръчка, леко доближих стола си до  Мирела и я подхванах под лакътя, казвайки:    - Още веднъж  благодаря на Провидението, задето ми предостави възможнастта да се запозная с най-красивото момиче и най-добрата гимнастичка, която някога въобще съм харесвал!
   - Много красиво лъжеш! - каза тя без да се отдръпне или покаже негативно отношение към моята скромна персона.
   - Ласкаеш ме.  Един танц?
   - Но на дансинга няма никого - забеляза екс-гимнастичката, огледала пространството зад гърба си като в предстартова треска.
   В този момент изглеждаше много очарователна и бе така естествена, че това дори малко ме притесни...
   - Има ли значение? Тук всички сме състезатели и едновременно жури на самите себе си.  Фаловете са просто невъзможни - още повече, че това е просто блус. При това един от най-добрите блусове на  "Скорпионс".
   - Добре - подаде ми ръка Мирела и стана от стола си.
  - Искаш ли да станем и ние?  - попита Деян, Валя.
   - Не сега, по-късно - сряза я той, галейки с връхчетата на пръстите си лявата и длан.
   Предположенията ми относно данс-качествата на Мима напълно се оправдаха. Като всяка добра спортна гимнастичка и тя имаше чудесно чувство за такт и мелодия, съчетани с професионални, оттренирани стотици, дори хиляди пъти движения с тялото. Кръстът и раменете и отреагирваха на всяко едно мое докосване. Винаги ми е харесвало да танцувам, ала едва сега, за пръв път изживявах нещо като духовен оргазъм от това. Еуфорията изгаряше вътрешностите ми!  Чувствувах се едновременно  комфортно и някак смутен. Притесняваше ме краят, краят на историята, макар че си беше живо кощунство да мисля за това точно сега когато бях поне за миг на върха на щастието.
   - Свърши - прошепна в ухото ми Мирела по едно време.
   - Колко жалко - опитах се да сляза невредим от "седмото небе" аз и се огледах наоколо.
   За секунда или две, атмосферата в дискотеката ми се стори нереалистична: всички маси бяха наобиколени от преливащи се цветни петна, подносите с питиетата сякаш плуваха самостоятелно над пода, а шумът от чашите и разговорите наподобаваше клокочещ вулкан, който никога не се знаеше със сигурност кога ще изригне...
  -  Да сядаме тогава - успях най-сетне да намеря нужните ми думи.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kens
Категория: Изкуство
Прочетен: 354683
Постинги: 443
Коментари: 101
Гласове: 617
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031