Постинг
15.12.2009 15:19 -
ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ
След като отпратихме сервитьорката с направената солидна поръчка, леко доближих стола си до Мирела и я подхванах под лакътя, казвайки:
- Още веднъж благодаря на Провидението, задето ми предостави възможнастта да се запозная с най-красивото момиче и най-добрата гимнастичка, която някога въобще съм харесвал!
- Много красиво лъжеш! - каза тя без да се отдръпне или покаже негативно отношение към моята скромна персона.
- Ласкаеш ме. Един танц?
- Но на дансинга няма никого - забеляза екс-гимнастичката, огледала пространството зад гърба си като в предстартова треска.
В този момент изглеждаше много очарователна и бе така естествена, че това дори малко ме притесни...
- Има ли значение? Тук всички сме състезатели и едновременно жури на самите себе си. Фаловете са просто невъзможни - още повече, че това е просто блус. При това един от най-добрите блусове на "Скорпионс".
- Добре - подаде ми ръка Мирела и стана от стола си.
- Искаш ли да станем и ние? - попита Деян, Валя.
- Не сега, по-късно - сряза я той, галейки с връхчетата на пръстите си лявата и длан.
Предположенията ми относно данс-качествата на Мима напълно се оправдаха. Като всяка добра спортна гимнастичка и тя имаше чудесно чувство за такт и мелодия, съчетани с професионални, оттренирани стотици, дори хиляди пъти движения с тялото. Кръстът и раменете и отреагирваха на всяко едно мое докосване. Винаги ми е харесвало да танцувам, ала едва сега, за пръв път изживявах нещо като духовен оргазъм от това. Еуфорията изгаряше вътрешностите ми! Чувствувах се едновременно комфортно и някак смутен. Притесняваше ме краят, краят на историята, макар че си беше живо кощунство да мисля за това точно сега когато бях поне за миг на върха на щастието.
- Свърши - прошепна в ухото ми Мирела по едно време.
- Колко жалко - опитах се да сляза невредим от "седмото небе" аз и се огледах наоколо.
За секунда или две, атмосферата в дискотеката ми се стори нереалистична: всички маси бяха наобиколени от преливащи се цветни петна, подносите с питиетата сякаш плуваха самостоятелно над пода, а шумът от чашите и разговорите наподобаваше клокочещ вулкан, който никога не се знаеше със сигурност кога ще изригне...
- Да сядаме тогава - успях най-сетне да намеря нужните ми думи.
- Много красиво лъжеш! - каза тя без да се отдръпне или покаже негативно отношение към моята скромна персона.
- Ласкаеш ме. Един танц?
- Но на дансинга няма никого - забеляза екс-гимнастичката, огледала пространството зад гърба си като в предстартова треска.
В този момент изглеждаше много очарователна и бе така естествена, че това дори малко ме притесни...
- Има ли значение? Тук всички сме състезатели и едновременно жури на самите себе си. Фаловете са просто невъзможни - още повече, че това е просто блус. При това един от най-добрите блусове на "Скорпионс".
- Добре - подаде ми ръка Мирела и стана от стола си.
- Искаш ли да станем и ние? - попита Деян, Валя.
- Не сега, по-късно - сряза я той, галейки с връхчетата на пръстите си лявата и длан.
Предположенията ми относно данс-качествата на Мима напълно се оправдаха. Като всяка добра спортна гимнастичка и тя имаше чудесно чувство за такт и мелодия, съчетани с професионални, оттренирани стотици, дори хиляди пъти движения с тялото. Кръстът и раменете и отреагирваха на всяко едно мое докосване. Винаги ми е харесвало да танцувам, ала едва сега, за пръв път изживявах нещо като духовен оргазъм от това. Еуфорията изгаряше вътрешностите ми! Чувствувах се едновременно комфортно и някак смутен. Притесняваше ме краят, краят на историята, макар че си беше живо кощунство да мисля за това точно сега когато бях поне за миг на върха на щастието.
- Свърши - прошепна в ухото ми Мирела по едно време.
- Колко жалко - опитах се да сляза невредим от "седмото небе" аз и се огледах наоколо.
За секунда или две, атмосферата в дискотеката ми се стори нереалистична: всички маси бяха наобиколени от преливащи се цветни петна, подносите с питиетата сякаш плуваха самостоятелно над пода, а шумът от чашите и разговорите наподобаваше клокочещ вулкан, който никога не се знаеше със сигурност кога ще изригне...
- Да сядаме тогава - успях най-сетне да намеря нужните ми думи.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене