Собственикът на заведението излезе с микрофон в ръка и въодушевено каза:    - А сега, дами и господа, имам честта да ви представя победителя от последното телевизионно състезание за дисководещи: ди-джей-Камен-си-ей.  Аплодисменти, моля!
   От служебния вход, предназначен за персонала,  излезе някакъв младеж, навлечен в грънч одежди и високо вдигна ръце. Овациите, с които бе посрещнат, бяха по-спорадични и от изстрелите в Сараево,но товая не го смути никак. Само бог знаеше как му бе хрумнала идеята да си остави козя брадичка, защото няколкото мижави косъмчета, стърчащи насам-натам, трудно можеха да бъдат възприетиза нещо повече от косми на брадавица. Както и да е, нека не  се  задълбочаваме за повече подробности от пейзажа...
   - Имам удоволствието да ви приветствувам с ДОБРЕ ДОШЛИ в дискотека Астория, дами и господа!  Скъпи гости, през тази нощ, ще имате уникалния шанс да чуете едни от последните парчета, които в момента са ХИТ в западните дискотеки. а сега, нека ви направя съпричастни на най-новото от света на данс-музиката...
   Е, направи ни съпричастни, направо ни шашна пъргавото " козле". Тонколоните видимо пулсираха, а усилвателят изнемогваше под изтискващите го като лимон пръсти на ди-джей-Камен. Музиката може и да е била много добра, ала бедата бе там, че от многото шум, тя просто някъде се губеше...
   Само идиоти могат да танцуват на такава какафония - тъкмо си казах на ум и на дансинга излязоха три стандартни тинейджърчета с протрити, разкъсани тук.таме дънки, метъл фланелки и кецове.
   Пък може и да греша - побързах да се поправя, спомняйки си девиза: "Живей и остави другите да живеят". Добре де, оставям ги.
   - Всъщност как стана така, че имахме запазена маса? Още преди да се срещнем ли си смятал да идваш тука? - забеляза едва сега Мирела парченцето обърнат пъзел.
   Обяснението беше просто.
   - Не, не съм от тези, които могат да си позволят лукса да имат запазена маса всяка вечер на Астория. Истината е, че докато вие вечеряхте в Морско око, аз излязох до тоалетната и между другото звъннах от Фестивалния на своя майн-брадърс-бармана, който извърши нужното, за да не останем с пръст в уста ако - евентуално - закъснеем.
   Току-що бе започнала да звучи песента "Бойс-бойс" на Сабрина и аз инстинктивно станах. (Ех, тези инстинкти...) На свой ред подканих Джанката и четиримата се понесохме по  дансингав различни посоки.
   Беше шеметно, наистина, но изглежда на Деян му бе хрумнало нещо по-добро, защото се забави около минута при дисководещия, като на тръгване му бутна някакви банкноти в джобчето на шарената риза.
   Следващото парче се оказа блусът-хит на Рик Астли и танцуващите образуваха двойки.
   - Разкажи ми нещо повече за себе си - помоли ме Мирела докато следваше стъпките ми.
   Не обичах да говоря на дансинга, но прецених, че изключението си струва "цената" и казах: