- Като човек на Изкуството, държа да подчертая, че по рождение съм темпераментна личност, жадна за приключения и успехи в любимата област - графиката. Рисувам и с бои, разбира се, но смятам, че именно в графиката ми е призванието,  защото обичам да експериментирам като Макс Фриш, а и знам: втори Леонардо няма да стана. Между впрочем - продължих аз, - има едни японски рисунки с туш, наричат се "хайга" и мисля, че последните ми работи са много близки до тях, тъй като докато рисувам (предимно абстрактни илюстрации), измислям нещо като афоризми, които поясняват или допълват вложения замисъл в рисунката.пКазано накратко, правя само неща, които ми харесват, но нека не забравяме факта, че съм зодия "Близнаци", т.е. че съм двойнствена натура.
   - Харесваш ми - направи изненадващо самопризнание Мариела, при което притисна буза върху врата ми.
   Докато асимилирах получената вербална информация, с крайчеца на окото си видях как Валя се притисна още по-плътно към Деян. (Тогава не знаех истинската причина за това нейно наглед напълно нормално деяние, но по-късно разбрах, че съм бил много, много далеч от истината...)
   Блусът свърши, но веднага след него започна друг.
   - Нещо против да се сменим? - подаде ми ръката на Валя Деян, а той самият сграбчи десницата на Мирела и спонтанно я завъртя пред себе си, след което плътно се притисна о нея и започна да и говори нещо в ухото.
   - Какво му става? - попитах половинката му.
   - Просто е в настроение.
   - От 100 уиски?! - недоумявах аз, припомняйки си славните ученически години, кожгато компанията ни пресушаваше безогледно сума ти бутилки алкохол.
   - Той отдавна не пие - открехна ме блондинката.
   - Не мога да повярвам на ушите си.
   - Зле е с бъбреците.
   - Не знаех.  Съжалявам.
   - Защо се извиняваш - не ти си му наливал в устата.
   - Е,  да - смънках при спомена за точно обратното.
   "След като ще ми се правиш на мъж, трябва да изпиеш това" - казвах му навремето, изливайки в гърлото му чаша с алкохол.  След няколко подобни "издевателства", той сам започна да си налива и скоро пиеше колкото всички останали. За разлика от нас, това не му пречеше да си решава задачите по математика безупречно...
   - Танцуваш хубаво, отдава ти се -  похвалих партньорката си, при което тя леко се смути, а аз продължих в атакуващ стил: - Не ти ли е хрумвало да опиташ късмета си в някой балет за модерни танци? Мисля, че ще ти хареса, а и имаш всички необходими данни.
   - Да, сигурно е интересно, но аз трябва да следвам.
 ТРЯБВА  -  хубава дума, запомняща се. Трябва значи, хм...
   - Виж, не че се хваля с връзки, но ако случайно ти хлумне нещо друго, обади ми се.  Отдалеч си личи - танцът е в кръвта ти. Най-малкото, мога да те запозная с един-двама от бранша.
   - Благодаря ти, Венци, но  не мисля, че точно това е моето призвание.    - И Бел не е знаел, че ще изобрети телефона, но го е направил -  отреагирах по инерция, добавяйки: - Забрави - все едно нищо  не съм казал.