Шоуто на дансинга беше в разгара си когато ние решихме да си тръгваме. Докато си вземах довиждане с бармана, момичетата влязоха в тоалетната, за да се поосвежат. Отидохме с Деян до колата и едва отключил вратата, той не можа да се сдържи и се похвали:
   -Тази нощ, вече ще е моя!
   - За Валя ли говориш?
   - Разбира се. ако знаеш само от колко месеца ме мотае!
   - Как, тебе?!  - не можех да повярвам на ушите си, знаейки слабостта на момичетата към батковците, сродни по бащина линия с финикийските знаци.
   - Тя е особен случай.
   - Не думай.
   - Сериозно ти говоря.  Девствена е и затова досега я карахме само на френска, но тази вечер тя обеща да го направим.
   - Ами гот! Ще стискам палци - ухилих му се аз, атой ме тупна дружелюбно по рамото.
   Е, можеше да го направи и по-дружелюбно, ама нейсе - нали щеше да му бъде за сефте...
   - Ще преспим в "Интера".  Доколкото разбрах, вие с Мирела добре се спогаждате.
   - Да, наистина.

Нощувките ги плати жадната "слива". Според адресните регистрации, които отчетливо попълнихме, щяхме да спим двама по двама: в едната стая  момичетата, а в другата - ние. "Е, да, ама не " - както би казал на това място господин Бочаров...
   След дежурните пожелания пред вратите на стаите ни за "лека нощ" и "приятни сънища", ние взаимно се предупредихме:  "И умната!".Последното си беше чист анахронизъм, но това не ни попречи да го използваме за майтап.
   Едва затворил скърцащата врата зад себе си в главата ми нахлуха хиляди мисли - една от друга по-отвлечени и неразбираеми. От три месеца бях на сухо. До такава степен бях свикнал с това положение, че  евентуалната възможност то да се промени именно през тази нощ ме хвърляше в необяснима паника. Никога не бях си представял възбудата по този начин - може би и именно затова не я познах веднага...
   - Идваш ли? - стресна ме гласът на Мирела от дъното на хотелската стая.
   - Да, разбира се - отвърнах аз, без да светвам крушката