Захапах и засмуках дясното и ухо, а тя тихо простена след което впи устни в моите. Леко повдигнах таза си и свалих слиповете. Сега и двамата бяхме чисто голи. Главите ни бяха позамаяни от изпития алкохол, но не те бяха виновни за затова, което се случваше в този момент, а плътта  -  жадната, вечно незадоволена плът.
   Миг преди да вляза в нея, Мирела затвори плътно очи. Очудих се, но нито казах нещо, нито пък спрях любовния акт. Тя не изохка, не извика и от болка. Просто стисна зъби и не отвори очи докато не и хрумна да ме  попита ни в клин, ни в ръкав:
    - Наистина ли ти харесваше играта ми?
    - Какво? Да, разбира се  -  окопитих се бързо и добавих: - Именно ти си виновницата, за да обикна художествената гимнастика.Честно казано, дотогава предпочитах креватната...
   - Така ли? а защо не сме в синхрон тогава?
   -  Ами това са две вселени - посочих с глава телата ни. -  Те трябва да се  опазнаят, да се адаптират една към друга.
   -  Прав си, аз избързвам, но само ако можеш да си представиш откога не съм го правила!
   -  Да спра ако искаш?  -  чух се да предлагам.
   -  Не, продължавай.  Хубава е!  Надявам се, че и на теб ти е хубаво?
   -  Да!  -  казах само и отново поднових първоначалното темпо.

   -  Твоят е хубав и добър -  каза Мирела след като облиза устните си. -  Никой не знае това, което ще ти разкажа след малко. -  Твърде дълго пазех тайната си, твърде дълъг период от време живях като аскет в името на художествената гимнастика.  Не зная дали е било ирония на съдбата, но именно тя беше главната причина и предпоставка, да ме изнасилят. Тогава бях едва на 15 години. Вече имах значителен гимнастически стаж зад гърба си и през нея злощастна година спечелих Републиканския шампионат за девойки до 16 годишна възраст. Личен треньор ми беше леля, но през него ден тя лежеше болна в Пирогов и я заместваше чичо.  Родом съм от Горна оряховица. Бяхме и сме заможни, но точно него ден родителите ми бяха ангажирани с някакво важно дело и не можаха да присъстват на най-щастливия ден от живота ми. Баща ми е прокурор, а майка - адвокат. Та отидохме с чичо до болницата  да видим леля, която въпреки болките, които изпитваше видимо се зарадва на успеха ми. Прибрахме се в лелиния апартамент и чичо ми показа в кое легло ще спя. След като си казахме "лека нощ", аз дълго време не можах да заспя, радвайки се на титлата, която ми отваряше вратите за чужбина и международните състезания.