-  "Панаир на суетата".    -  Да, знам, чела съм я. Говоря просто така. Ти си невероятен - за пръв път, от години насам, се чувствам добре в компанията на мъж.  Може би в леглото се държах малко неадекватно, но след онази нощ аз никога не легнах с мъж: беше ме гнус! Аз сама бях решила да легна с теб когато Валя ми каза, че е решила да легне с Деян. Това решение на най-добрата ми приятелка ме окуражи и даде нов стимул на живота ми. Почувствах, че отново мога да се взема в ръце.  С нея бяхме добри интимни приятелки. Всъщност аз я направих такава. Надявам се връзката ни да не ви повлияе негативно на взаимоотношенията, защото нито един от двама ви не подозираше, че сме и бисексуални.  От сега нататък ще го знаете и двамата, а това неминуемо ще оказва влияние на поведението ви.
   -  Да, сигурно си права.
   -  Ще се виждаме ли?
   -  Безспорно -  нервно се изсмях и целунах по устните (не)познатото момиче... сякаш опитвайки се да му запуша устата.
   Мирела... Не бяха изтекли и 24 часа откакто се бяхме запознали, а се харесахме без да знаем почти нищо един за друг.  Поведението, имената,  телата ни  -  явно именно те бяха буферната зона между два индивида,  които сляпо се доверяваха на интуицията си без да направят официална справка с официалните данни.  Нас не ни интересуваше,  че се намираме в чужди териториални води - харесваше ни необятната морска шир, топлият бриз. Не ни трябваше баласт, за да се задържим в равновесие.  Твърде дълго бяхме живяли до извора без да отпием от него!  Бяхме грешали, бяхме се оставяли да ни подведат близки, но не позволихме на никого да ни рециклира! Да, може да се каже, че в даден момент от живота си и двамата сме изглеждали като "изпята песен",  но това ни най-малко не можа да омаловажи факта, че от тишината в душите си, ние бяхме успели да създадем Нова мелодия и отново да последваме Мечтите си.
   -  За какво се замисли?  - попита ме Мима и се заигра с косъмчетата на гърдите ми.
   -  И аз не знам.  Може би за нас...
   -  Разкажи ми.
   -  Някой друг път.  стана късно, трябва да поспим.
   -  Не ми се спи!  - размърда се закачливо кестенчето и обсипа с целувки лицето ми.
   - Трябва  - казах меко и плътно я обгърнах с две  ръце.  -  Приятни сънища  - пожелах и аз, целувайки клепачите на очите и.
   -  Приятни... -  успя само да повтори тя, отпускайки свободно главата си върху гръдния ми кош.
   Дълго време стях неподвижно с унесено нанякъде съзнание.  Мислех, дори може би разсъждавах, но в черепната ми кутия нямаше нито една рационална мисъл. Разтрих очи и погледнах навън през прозореца - развиделяваше се. За мен, както и за още милиони хора, започваше един нов работен ден. за  целта, ние трябваше да бъдем живи, здлави и бодри, за да можем да дадем всичко от себе си на любимото работно място, откъдето се предполагаше, че ни хранят и обличат.  Някои непоправими оптимисти дори вярваха, че им плащат заплата!...

   След като успях да се облека, без да събудя спящата шоколадова красавица, си помислих, че няма да е лошо ако и оставя телефонния номер на хазяина си, но не знам защо, взех че в този момент си припомних една истина, която гласеше "С хубавите неща не бива да се прекалява!".
   Излязох  тихомълком от хотелската стая, която безрезервно беше услужила на две самотни сърца и души. След час трябваше да съм на работното си място.  От ден на ден, все по-актуален ставаше новият въпрос "Работиш ли?" за сметка на стария "Къде работиш?"...