Постинг
04.01.2010 15:08 -
ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ
ТРЕТА ГЛАВА
"От всички предразсъдъци най-лошият е да смяташ
собствения си предразсъдък за по-свястен." Лесинг
Животът продължаваше своя неспирен ход. (Готин шаблон, нали?) Беше краят на август. Денят бе сух и горещ. Част от работната бригада в която работех, завършваше един жилищен блок до ХЕИ-то.
Аз бях свършил работата си и прибирах електрожена и маската когато до обекта ни спря един тъмносин Форд-ескорт. От него излязоха шефът ми, някакъв дебел, намусен господин, чиято долна бърна изглеждаше като забравена на слънце джапанка и шофьорът му. Га задната седалка остана да седи чернокосо девойче с червен уокмен "Сони" в ръцете.
(Цветовете говорят. Не мислите ли?)
След като ме доближи, шефът весело ме поздрави:
- Здрасти, Венци!
- Добър ден, господин Чакръкчиев.
- Свършихте ли за днес?
- Аз - да, другите ще се забавят.
- Добре. Нека видим какво правят - обърна се началникът към възпълния и го пропусна да мине пръв.
Те изкачиха входното стълбище и застанаха пред вратата на асансьора. Щофьорът, който бе на моя възраст плюс 2 или 3 години, запали цигара и поразкърши схванатите си от пътуването крайници.
Регистрационният номер на Форда беше софийски. Шопи, значи - казах си наум. Знаех, че частните шофьори не са никак сговорчиви, нореших да пробвам. Може пък приказката ни да потръгне...
- От София ли идвате? - атакувах го директно аз.
"От всички предразсъдъци най-лошият е да смяташ
собствения си предразсъдък за по-свястен." Лесинг
Животът продължаваше своя неспирен ход. (Готин шаблон, нали?) Беше краят на август. Денят бе сух и горещ. Част от работната бригада в която работех, завършваше един жилищен блок до ХЕИ-то.
Аз бях свършил работата си и прибирах електрожена и маската когато до обекта ни спря един тъмносин Форд-ескорт. От него излязоха шефът ми, някакъв дебел, намусен господин, чиято долна бърна изглеждаше като забравена на слънце джапанка и шофьорът му. Га задната седалка остана да седи чернокосо девойче с червен уокмен "Сони" в ръцете.
(Цветовете говорят. Не мислите ли?)
След като ме доближи, шефът весело ме поздрави:
- Здрасти, Венци!
- Добър ден, господин Чакръкчиев.
- Свършихте ли за днес?
- Аз - да, другите ще се забавят.
- Добре. Нека видим какво правят - обърна се началникът към възпълния и го пропусна да мине пръв.
Те изкачиха входното стълбище и застанаха пред вратата на асансьора. Щофьорът, който бе на моя възраст плюс 2 или 3 години, запали цигара и поразкърши схванатите си от пътуването крайници.
Регистрационният номер на Форда беше софийски. Шопи, значи - казах си наум. Знаех, че частните шофьори не са никак сговорчиви, нореших да пробвам. Може пък приказката ни да потръгне...
- От София ли идвате? - атакувах го директно аз.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене