Той не отговори веднага. Първо дръпна за хоследно от цигарата си, хвърли  я близо до краката си и по  един много любопитен начин си повдигна дясната вежда, казвайки шеговито:    -  Същински гларус  - прям и вечно гладен.  Не,  не се притеснявай, ще  задоволя жаждата ти за знания направо от извора. Позна, идваме от София. С началника ти е вуйчо му, а онова чернокосо "гарванче" в колата е дъщеря му.
   -  Не знаех, че шефа има дъщеря.
   -  Ако си отскоро в бригадата на пламен, нямало е откъде да научиш, защото, от две години, тя учи в София.
   -  А-ха -  кимнах разбиращо. -  А ти откога я караш тази кола? -  посочих Форда.
   -  Няма и година. този модел е от първата партида, котго "МОТО ПФОЕ" внесе у нас. Не е лоша.
   (Любимият ни национален израз-възклицание като клиенти и потребители: НЕ  Е ЛОШО...)
   -  Ще останете ли за по-дълго?  Можем да пийнем някъде по едно-две,  а и плажът е наблизо.
   -  Гот, стига наистина да се закотвим за известно време.  Аз съм Дарин -  подаде ми ръка той, - а доколкото разбрах, ти си Венци.
   -  Да.  приятно ми е.  Знаеш ли, не съм стъпвал в Софето от казармата насам.  Как е сега там при вас?
   -  Какво да ти кажа, объркано е.  Все митинги, демонстрации.  Всички са в очакване на някакво Чудо.  Лично аз не чакам нищо подобно.  Гледам реално на нещата и виждам бъдещето в черно и бяло.  Затова и в момента се запасявам с колкото се може повече "зелено".
    -  Съгласен съм с теб.  Всичко розово, остана по-скоро в миналото.
   -  Добри пари ли изкарваш тук?  -  посочи с глава новопостроеният жилищен блок Дарин.
   - Не смея да се оплача  -  усмихнах се загадъчно.
  -  Виж, не че ти обещавам нещо, но ако желаеш, бих могъл да ти  уредя нещо наистина конкретно.   Работата е сериозна, а заплащането -  във валута.
   -  За западни коли ли става въпрос?
  -  Може би -  усмихна се загадъчно и той.
  -  Добре, благодаря за предложението.  Ще помисля по него.
  -  Твоя воля.  Нали знаеш  -  времето е пари.
   -  Да, има нещо такова.  Ще гледам да мисля на бързи обороти.
   Началникът ми и гостът му излязоха от блока.  Спряха до нас.
   -  "Черно море" -  обърна се към Дарин извънгабаритният.
   -  Венци,  дадох на всички по една седмица почивка.  Утре ще ви платя у дома.  Тъкмо спокойно ще можете да си доизкарате лятото.  Чао засега --  каза ми в скоропоговорка шефа  и побърза да се вмъкне във Форда.
   - Ще се чуем, нали?   -  махна ми с ръка  Дарин секунди преди да седне зад волана.
   -  Да   - казах твърдо,  макар че понятие си нямах кога, как и къде ще стане това.