След като се преоблякох, слязох за малко до центъра, за да видя какви филми дават по кината.  Нито едно от заглавията не ми вдъхна доверие  и аз тръгнах пеша по булевард "Ленин".  От време на време поглеждах към полупразните витрини на магазините, наредени един до друг, но умът ми изцяло бе погълнат от предложението на Дарин. Имах шофьорска книжка и ако наистина ставаше  въпрос за превоз на крадени коли от чужбина, не виждах как мога да откажа на толкова изгодна сделка. Имах един познат от нашето градче, който още миналата година ми се похвали, че за три месеца е направил близо 2000 долара.  Тогава не му повярвах,  но днес нещо много ми се прииска да не ме е лъгал за фантастичната сума суха пара, защото исках предварително да се самонавия, че рискът си струва евентуалния пандиз. Реших още утре да намеря Дарин и да му кажа, че съм съгласен с предложението му.
   Блокът, в който живеех беше пет етажен, без асансьор. Не мислех да се обаждам на хазяина, но се сетих за несполучливите си телефонни опити да се свържа с Теодора и натиснах  разко звънеца. Тя  ми беше обещала книга, а аз държах да я прочета, за да си изясня поне отчасти случилото се с мен на ж.п.перона в родния ми град.
   Вратата до която с блажна боя бе изписана цифрата "5" се отвори.  Оказах се лице в лице с... Теодора.  Застинах като гръмнат!  Не, по-скоро стоях като препариран щраус.
  -  Ти?!  -  успях само да кажа.
   -  А,  Венци, здравей  -  каза (усмихвайки се изкуствено) червенокосата мед.студентка и сякаш между другото попита:  -  Какво правиш тук?
   -  Ами,  може и да ти прозвучи смешно, но господин Попов ми е хазяин.
   -  Какво, дядо ми ти е хазяин?!  -  изглежда не можеше да повярва на ушите си красавицата.
   -  Ами да, при това от деня , в който се запознахме с теб.  Просто имах късмет с намирането на подходящата квартира.
   -  И през всичкото това време не сме се засекли нито веднъж... -  каза по-скоро на себе си Теодора, а аз побързах да я попитам:
   - Какво имаш впредвид с това изречение?
  -  А, нищо, нищо  конкретно
   -  Защо е трябвало да се засичаме? Къде?
   -  Из центъра или на плажа, това имах предвид  -  за по убедително размаха ръце тя.
   -  Звънях ти 6-7 пъти, но никой не вдигна слушалката  -  оплаках и се аз.  -  Беше ми обещала една книга, помниш ли?
   -  Да,  разбира се -  побърза да каже Теди след което добави:  -  Извинявай, но ще се видим някой друг път.  Сега имам работа.
  -  Къде е дядо ти?  Исках да поговоря с него -  надникнах през рамото и.
   Вратата на всекидневната  беше отворена и успях да видя отрупана с чаши и чинии маса.  Явно тук честваха някакъв празник или юбилей...