Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2010 16:21 - ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ
Автор: kens Категория: Изкуство   
Прочетен: 557 Коментари: 0 Гласове:
0



   Вече ми идеше да се откажа от наблюдението (мина повече от час),но си напомних, че приборите на масата бяха три и, рано или късно, гостенинът трябваше да си ходи: стига това да не е някоя запазена бабичка...  Абсолютно бях сигурен, че хазяинът ми е здрав.
   Междувременно се беше стъмнило, ала благодарение на уличното осветление, видях как някакъв тъмен силует се отдели от нашата козирка над входа и притича тичешком до най-близкия ъгъл на блока.  След миг  се скри, а аз останах с усещането, че съм видял ученичка, която погрешно е влязла в чужд блок по невнимание и сега бърза да се прибере у дома. Интересно, наистина интересно...
   Не, навярно си вадя погрешни заключения - стреснах се по едно време, анализирал ситуацията от моята гледна точка, базираща се на предположението, че Теодора иска да получи нещо от дядо си, предлагайки му в замяна нещо, което той иска.
   (В момента изключвах вероятността той да е болен, но това лесно можеше да се провери.)
   Така, нека не забравяме и споменатото мимоходом изречение: "И през всичкото това време, не сме сезасичали нито веднъж?!".  Да, мила, импулсивните реакции са много опасно нещо. Казвайки това изречение въпреки волята си, Теодора ми беше подсказала,  че нееднократно е влизала и излизала от блока, в който живеех вече пети месец.  Погледнато в ретроспективен план и на мен ми се стори странно нашето незасичане!
    Отбелязвам го с червена точка и преминавам нататък. Първи и последен въпрос: "Какво е това нещо, което един възрастен човек може да поиска от внучката си и тя да му го осигури в замяна на онова нещо, което тя иска от него?".  Автоматически отпадаха всякакъв род дреболии, тъй като тя прекалено често го е посещавала, за да не може да си го вземе (и да му го даде) до сега.  По всичко си личеше, че нещата, които те си разменят по време на срещите вършат работа, но само временно.
   Час-два, на час -  проблясна ми нещо из завоите на мисълта, на която в момента и бях отпуснал юздите.  Капанът щракна!  В него се намираше думата "специалист4".  Всички хора отиват за или в определено време при зъболекар, часовникар, някои на фризьор, а други  -  на лекции. За жалост, или може би по-скоро за добро, хазяинът ми не се нуждаеше  (не и редовно) от изброените варианти-предположения.  На него му трябваше нещо друго, нещо, което можеше да го достави единствено внучката му.
   "Плътта"  -  гръмна като фойеверк в главата ми заглавието на филма, даван миналата седмица в кино "Корабостроител".
   Плът  -  точно така, на него му е нужна ПЛЪТ! Млада, свежа, девича плът.  Макар и на около 70 лазарника, той навярно  иска за последно да се позабавлява.  Знае, че дните му са преброени и предпочита да умре с усмивка на лицето, отколкото сам и забравен от всички роднини, които след смъртта му хищно ще се нахвърлят върху имуществото му.
   



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kens
Категория: Изкуство
Прочетен: 354870
Постинги: 443
Коментари: 101
Гласове: 617
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031