Постинг
20.01.2010 16:59 -
ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ
"Човек никога не знае точно в каква ситуация ще попадне, защото пъзелът на живота постоянно мени позициите си." Събудих се с тая моя (?) мисъл в главата и се замислих дали не беше точно тя причината да се събудя. Е тъй като нищо умно не успях да измисля, започнах да се обличам.
"Дали ще мога да намеря Дарин?" - влезе нова "муха" в главата ми. Нека първо да си взема заплатата, пък после ще видим. Тъй де - каквото сабя покаже...
Растоянието от квартирата ми до дома на шефа бе не повече от километър. Минах покрай кино " Тракия" и се спуснах надолу по ул. "Ивайло". На втората пряка завих и след още пет-шест крачки бях пред двуетажната къща на моя бивш градски. Натиснах звънеца на входната врата и влязох.
Като погледнеше сградата отвън, човек оставаше с впечатлението, че и отвътре всичко в нея е старо и овехтяло, но това съвсем не беше така. Единствено дантелените завеси имаха старинен вид, но и те бяха нови. Цялата покъщнина бе внос - предимно от Гърция. Не разбирах кой знае колко от вътрешен интериор, но лично аз се чувствах комфортно сред всичката тази мека мебел, персийски килими, кристални сервизи и релефни тапети.
- А, Венци, ти ли си? Влизай - покани ме излезлият току-що стопанин.
- Здрасти, шефе. Тъкмо се събувах - изтърсих три излишни думи и последвах началника си във всекидневната.
- Ще пиеш едно кафе, нали? Руми, донеси ни две кафета, моля - обърна се към отворената врата на кухнята той.
Отскоро знаех пълното, т.е. истинското име на жена му и при всеки спомен за него, не можех да се начудя на естетическия вкус на родителите и, които я бяха кръстили Рушка. Не стига това, амии фамилното име на съпруга и бе Чакръкчиев! Доколкото бях подразбрал от колегите си, тя от миналата година беше подала молба за сменяне на името си, но (засега) - без резултат.
- Шефе, да знаеш как или къде мога да намеря Дарин?
- Шофьорът на вуйчо ли?
- Да.
- Ами те отседнаха в "Черно море", но не знам в коя стая са.
- А случайно да имаш телефонния номер на рецепцията?
- Не. Те ще се обадят всеки момент. Толкова ли е спешно?
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене