Нередното поведение на госпожичката по-скоро ме впечатли отколкото озадачи, защото още като я видях във Форда, тя ми се стори някак странна и чуплива.
   -  Влизай вътре ти казвам!  -  просъска шефът ми, махнал междувременно слушалките от ушите на чернокосото създание.
   В същото време във всекидневната влезе съпругата му и като видя какво се е случило, без да продума, пое в свои ръце дъщеря си, а Пламен затвори след тях  кухненската врата. Хвърли ядно уокмена със слушалките върху кожения диван и каза със сдържан тон:
   -  Съжалявам за случилото се.  Катя не трябваше да излиза от стаята си. Не и докато раздавам заплати!
   Малкото "гарванче" се казваше Катя. Плюс това беше наркоманка. Не  предполагах...
   -  ами да, така си и знаех!  -  възкликна шефът ми, махнал капачето за батерии на уокмена.
   Едно малко найлоново пликче, пълно наполовина с бял прашец, лежеше кротко в чуждото гнездо като оставено там яйце на кукувица.
   Кокаин?  -  мина ми през ума, а домакинът едва се сдържаше да не побеснее:
   -  Учела английски, така било модерно!  Боже, какъв наивник съм бил, какъв глупак.  Извинявай за избухването ми, Венци. Ти, разбира се, за нщо не си виновен. Истината е, че сме го разглезили това дете. Дотолкова сме я разглезили, че вече нищо не може да се направи. НИЩО, абсолютно нищо!
    Аз мълчах.  Не виждах какво мога да кажа, а и  не беше моя работа да се меся в проблемита на чуждо семейство.  Досега неволно бях статичен наблюдател, но вече можех да си ходя, тъй като току-що бях получил това, за което бях дошъл.  Пликът със заплатата ми кротко лежеше върху мраморната масичка, поставен там от госпожата.  Аз се пресегнах и го взех, казвайки:
   -  Шефе, ами аз да тръгвам тогава.
   -  Изчакай малко.  трябва да измисля нещо.
   С притеснено изражение на лицето, Пламен отиде до прозореца, погледна навън и се върна при мен.  Бръкна в джоба на панталоните си и  извади връзка ключове.
   -  Това е ключът за колата  -  отдели единия от връзката той и  добави:  -  Имаш книжка, нали?
   Кимнах.
   -  Така.  Значи качвате се тримата в колата и обикаляте из града или отивате някъде за не по-малко от два часа.  През това време, аз ще раздавам заплатите, а вие ще се върнете.  Ето ти 100 лева за кафета и други разходи.  Някакви проблеми?
   -  Не.
   -  Ще ми направиш тази услуга, нали, Венци?
   -  Разбира се.
   -  Добре.  Ти отиди да отключиш гаража, а ние ще дойдем след малко  -  подкани ме босът и влезе в кухнята.