Навремето редовно участвах в тиражите на ТОТО 2, вярвайки, че и на мен може да ми се падне "шестица". Уви, след  10 години игра поред, не успях да спечеля нищо повече от двадесетина "тройки" и една "четворка". Вследствие на това, осъзнах простата истина, че не всеки се ражда с щастлива, благоприятна карма. Стана ми много тежко от тази истина, но именно благодарение на нея, успях да анализирам и коригирам отношението си към живота и хората. Животът си остана като един безкраен празник за душата и тялото, но вече знаех, че всичко си има определена, точно фиксирана  ценаи ако ти не я платиш когато трябва, опитвайки се да минеш гратис,  рано или късно, ще я платиш десеторно!  Отношението ми към хората също остана почти същото, с тази разлика, че започнах да се съобразявам с чуждите намерения дотолкова, доколкото те не вредяха на моите цели и интереси. От жив алтруист, се превърнах в разумен алтруист и не съжалявам за това.  Знам, че понятието "разумен алтруист" не звучи правдоподобно, но по-добре сит глупак, отколкото гладен умник...
   Боже, накъде заби мисълта ми, а си мислех за Мирела, за нащата невъзможна връзка от гледна точка на нашите разминаващи се интереси, цели и неравностойно положение в обществото.  Откакто си създадох своята "религия", престанах да си въобразявам каквото и да е. За пръв път в живота си, бях наясно със себе си и това, което можех реално да направя за себе си, а не рядко  -  и за околните.  В случая с Мирела, не желаех обвързване, тъй като връзката ни предварително беше обречена на провал. Виждах това като на длан.  За щастие, не си правех никакви илюзии с това положение на нещата, защото в противен случай рискувах отново да нараня веднъж изпомачканата "орхидея".  Имам   предвид това, че е чиста проба глупост да се опитваш да предлагаш щастие на друг, когато си сигурен в едно-единствено нещо: че неговото присъствие до теб те прави щастлив.  Щастливият човек е готов  - и може  - да предложи на партньора си почти всичко, но много, много рядко И Щастие.  Не съм си изяснявал в подробности дали това е своего рода парадокс, ала знаех и поддържам единственото правилно становище/отношение към друга личност:  "живей и остави другия да живее", защото НИКОЙ човек не е по-добър от друг себеподобен.  Вярно е, аз пожелах Мирела. Мисля, че я желая и сега, но в същото време знам: не мога да и дам нищо повече от свободата и, а тя вече я имаше.  Наистина, била е лишена от нея чрез един крайно грозен акт на насилие, но веднъж преодоляла страха си,  тя ми бе позволила да разруша предразсъдъците и относно мъжете.  Понятието "доверие" отново влизаше с пълна сила в речника и, и аз нямах правото отново да започна да градя съборената стена като и предлагам неща, които не мога да осигура стопроцентово...