"Онова нещо" -

извор на тъмни страсти

и безконечни проблеми.

Нещото, което ни кара

да загубим разсъдъка си.

Жадуваното, търсеното... изгубеното!

Изобщо, как да се отречеш

от единственото живо нещо,

което предизвикателно пулсира

в този театрално абсурден свят?!

Свят на догми и предразсъдъци.

Свят, фрашкан с теории

и псевдоинтелигентни закончета.

Един разюздан от благоприличие свят,

чиито сушени и замразени плодове

не могат да заситят

глада на отрочетата му.

Хора - отвън,

гризачи по природа,

те хищно се нахвърлят на корените

от които е израсло Дървото на Познанието!

Имагинерността на мераците им

е банално вездесъща.

Съзнанието им е обвито

в хамелеонова кожа,

делата - препрограмирани.

"Деца, забравени от Бога" -

колко нелепо звучи,

колко вярно,

колко зловещо!

Гледната точка на индивида -

благоразумно разфокусирана,

насърчена в грешна посока.

Рибите искат,

но не могат да се оплачат.

Дърветата роптаят,

ала кой ли, освен вятъра, ги чува?

Небето също е начумерено -

не желае паразитни гъби

по своето ефирно тяло.

Гърчи се хоризонтът

като октопод в менгеме -

вместо житни класове,

атомна мараня се люшка пред очите ни!

От продължителното люшкане,

НИЕ ЗАСПИВАМЕ... ПРАВИ.

 

но, това тук..не е наред..само казвам и..изчезвам..

/Един разюздан от благоприличие свят,

от хора се превърнахме....в зомбита