Проблемът не е, че аз съм чувствителен.
Проблемът е, че безчувствието вече се възприема като норма.
Не става дума за загриженост, алтруизъм или морал, НЕ!
Става дума за нещо много по-елементарно:
липса на инстинкт за самосъхранение... на ниво вид/човешкият вид.
Това вече не е криза. Това е отказ от носене на отговорност.
Човечеството не се пита:
дали деградира;
дали мутира;
дали губи език, емпатия, родова памет.
То просто превърта нататък — досущ като пет годишно дете, което нито е бебе, нито пък човек... но пък му е интересно докато скролва съдържанието на таблета, което за него е целият реален живот.