-  Ще пиеш едно кафе, нали?  -  попита ме кака Руми, влизайки в хола.    Междувременно се бях разположил на един диван, покрит с червен губер и едва сега повдигнах очи и фокусирах погледа си, за да се огледам наоколо.  Обстановката ми беше позната, но забелязах няколко нови, подменени мебели.  Отдавна не бях се замислял толкова дълбоко.  Почувствах се удавник...
  -  Да, бих изпил едно кафе  -  чух се да казвам.
   -  И едно малко коняче  -  усмихна ми се съучастнически  домакинята, слагайки на стъклената масичка поднос, отрупан с чаши и бутилка "Наполеон".  -  Откакто завари решетките, кражбите с взлом спряха.  Съпругът ми и аз сме ти крайно признателни.
  (Не си помнях съпругът и да ми е казвал нещо по-различно от "Добра работа"...)
   -  Случайт с Катя инцидентен ли е?  - изтърсих първото ми хрумнало нещо, съзнателно опитвайки се да вдигна стена между нас.
   -  Инцидентен?  -  повдигна вежди Руми, а след това сбърчи чело.  -  Точно така, някой просто и е дал  дрогата и тя не е  успяла да устои на изкушението без да го пробва.  Сигурно така е станало  -  сдъвка отговора си тя и отново седна срещу мен на табуретката.
   Опитах се да изглеждам целомъдрен, като за целта хванах с две ръце затоплената от кафето чаша и вперих невиждащ поглед в черната течност.  Вместо да помогне, това изглежда раздразни апетита на "котката", която се помъчи да се размърда, за да и е по-интересен  "ловът".
  -  Няма ли да се чукнем?  -  бях запитан от каката, която забеляза, че скоро нямам намерение да оставя  чашата с кафе на масата.
  -  Не разбрах за какво ще пием?  -  направих се на пълен наивник аз, не подозирайки, че по този начин лишавах или, по-точно, не давах на нуждаещата се, исканата от мен "цигара".
   (В момента съвсем бях изключил, че ще шофирам.  Нали нямах кола...)
   На теория беше фасулско лесно, но как, как трябваше да постъпя на практика, за да не се получи една от поредните т.нар.  "изневери"? Имах нужда от благосклонното отношение на началника си и никак не ми се искаше да се насадя (отново) между чука и наковалнята.  Тъй като от край време признавам единствено вътрешния морал, реших да се допитам до него, ала с изненада установих, че не мога да вляза при него, защото на дръжката на вратата бе закачена табелка "НЕ БЕЗПОКОЙТЕ!"...
   -  Как така "за какво ще пием"?  -  не спираше да се учудва на акъла ми кака Руми без да губи самообладание.  -  За нас, разбира се.  И, най-вече,за теб!  -  усмихна ми се тя и този път наистина кръстоса краката си.