фентъзи (с привкус на еротика)


     От  тесния коридор, чиито стени и под бяха покрити с прах и паяжини, Николай влезе в една тъмна стая от която лъхаше на неописуем студ и ужас! Единственото мъждукащо светло петно бяха две очи, които светеха с неопределен мръсен цвят. Малко под тях смътно се виждаха релефните очертания на някакви месести устни, които в един момент се разтвориха и от тях сякаш бе изстрелян огромен раздвоен змийски език, който изплющя като камшик в гробовната тишина, изпълваща стаята! Глас, извиращ като че ли от дълбините на Ада го запита защо е дошъл пред Прага на Отвъдното. Веднъж успял да преодолее страха и треперенето на тялото си, Николай на пресекулки успя да каже защо е дошъл тук и какво е неговото желание. 
     - Ще струва 24 години от живота ти след смъртта! - бе отговорът на Гласа.
     - Добре! - отвърна той без да се замисля.
     След това се подписа на три различни на цвят листа-Договори, които се появиха на една от стените на стаята, неизвестно откъде,и отново изчезнаха по същия загадъчен начин от полезрението му. А когато вече се обърна към вратата, там го чакаше най-ослепителната руса красавица, която той  бе виждал - било то на филм, на корицата на някое модно списание или в личния си живот! "Но това е жената от сънищата, жената върнала ми спомена за Нея!" - изненадан от откритието си констатира наум Николай.
      Денят, през който бяха заедно, тя не промълви нито дума; само се усмихваше загадъчно и даряващо с щастие. Дълго време, те гонеха чайките по плажа, тичаха боси по пясъка с разпилени от вятъра коси! Всеки техен  миг бе изпълнен с щастие и неописуема радост!...
      Късно следобед,  обядваха като млада влюбена двойка на свещи, със спуснати пердета, в неговия пленен от бръшляна дом, който от нейното присъствие доби сияен вид! Точно тогава, той позвъни на Виктор-Емануел и го покани на вечеря под предлог, че ще му предложи много изгодна сделка. (Николай никога не показа пред Виктор, че бе засегнат. Той продължи да се държи по обичайния начин. Дори и с Мони разговаряше нормално - все едно, че нищо не се е случило.) След много уговорки, Виктор-Емануел се съгласи с неговото предложение. Николай се усмихна злорадо и щастливо! Капанът бе щракнал...
      Дарша (така я нарече - Даряваща с Щастие) се усмихна насреща му, приканвайки го към Върховния Ритуал  -  танца на телата. Изкушението, което му предлагаше Тя беше твърде голяма, за да може той да устои, да му се противопостави, да остане Чист! "Аз самият съм Покварата!" - каза си той и впи устни в устните и. Леглото бе твърде далеч, затова той нежно положи тялото и върху кръглата маса, която се завъртя подобно на дансинг. Дълго време се въртя масата! Дълго време те пиха бяло вино - от уста в уста. Опиянен от сполетялото го щастие, Николай поля с шампанско косата и, която заблестя като злато! Хитонът бавно се свлече на килима. Под него, тя не носеше нищо друго... освен великолепното си тяло, което почти заслепи очите му с богато надарените си неземни форми!
      Николай напълни трапчинката между гърдите и, които придържаше една до друга с едната си ръка, а после бавно започна да отпива глътка по глътка от този животворен извор... Златното и тяло се гънеше като змия и вибрираше все повече и повече! Екстазът, в който тя потъваше с всяка изминала секунда беше крайно заразителен! А тези чудесни, овални гърди бяха най-прекрасните възвишения, които той някога въобще бе изследвал! Колкото до върховете им, те бяха своеобразен Олимп, напоен с Амрита  -  питието на боговете!
                                                              СЛЕДВА

Историята се очертава интересна, чакаме продължението. :)