Всеки индивид, осъзнаващ се като човешко същество, бидейки миниатюрна част от вселената, има претенциите да е парче пъзел от общата картина, но реално той не е нещо повече от поп-ъп реклама, появяващата се за един миг в монитора на компютъра! Освен това, той има доказателства,  предоставени му на тепсия от двуяйчните близнаци Религия и Наука, и, благодарение на тях, знае КОЙ, КАК и ЗАЩО го е създал, (уж) знае цената си, държи на уникалността си и презира (оценявайки субективно) другите поп-ъп реклами като скучни и досадни! Претенцията да е парче пъзел от общата картина се стопява като лански сняг в деня на неговата физическа смърт, но той предварително/приживе си оставя "задна вратичка" като безрезервно си вярва (в дейсвителност – се надява), че душата му е безсмъртна... Бидейки създаден, той създава теория за своето логично съществуване на планетата Земя и я споделя с останалите хора под формата на манна небесна, без тя да е това. Гладните хора в пустинята приемат идеята за реален оазис, игнорирвайки факта, че тя е мираж, който не им върши никаква работа – що се отнася до глада им за Знания, до потребността им от Истината...
А Истината е една: "Неведоми са пътищата господни."!