Хората можещи да калкулират как, до колко/до каква степен, кога, къде, при какви обстоятелства, дори (и)защо могат да имат полза от теб, не могат да преценят как и до колко... може да си ценен за тях, защото тях ги вълнуват, те са хипнотизирани от първите, изброени по-горе обстоятелства и причини, касаещи и оформящи техния мироглед. Затова, когато говорим за полза и ценност, първото - за повечето хора, -  е като (до болка) познатите им 5 пръста на едната ръка, а второто - Тера инкогнито, неизследвана земя, която те не искат, не се стремят и нямат никакво намерение да разучат и признаят за нещо ценно. Ценността, стойността, значимостта на човешкото битие, в днешно време, се определя от вкусовете на негово "величество" потребителя/консуматора/лапача на естетика и емоции... нямащи нищо общо с Изкуството. 
Да се живее достойно, като мъж на място, днес е противопоказно (едва ли не - противоконституционно), а да си джендър е модерно, не е кичозно - напротив - дори е шик...