Говори ми, умолявам те!
Аз целият съм в слух!
И ме разбери ако можеш -
без да се чувстваш длъжна
да ми простиш непростимото.
Говори ми за слънчевите следобеди,
за удавеното в морето знойно лято,
за гларусите дори!
Нищо, че (по принцип) аз ги мразя -
ти бъди добра с тях,
а ако можеш - и за двама ни...

Говори ми без отдих, без почивка!
Ти обичаш така, нали?
Обичаш да се надбягваш с времето,
предпочитайки не ти, а то...
да си сверява часовника с твоя!
Понякога пренебрегваш дори съдбата си,
за да можеш поне за миг да се почувстваш
истински свободна от всички
и от всичко, което те обкръжава,
и ежеминутно притиска към стената!

Говори ми за нас, за Нашите Мечти,
за неродените ни деца говори дори!
Нищо лошо няма да ти кажа -
твое лично право е това, така е...
Аз само ще те слушам и гледам
до мига, в който ще прозра в душата ти,
до мига, в който ще разбера,
че отдавна вече не сме заедно,
че това е само един мил спомен!

Говори ми...
за Нашата Недочакана Пролет!

1988 г. Варна